Чрез системата за бързо оповестяване на ЕК (RASFF) държавите-членки са оповестявани за откриване на опасни храни. RASFF съобщава и пазарите където се разпостраняват въпросните продукти. От началото на 2011г до 1 ноември в системата има 31 сигнала за опасни храни на българския пазар. От тях 17 са подадени от други европейски страни. Пълният списък може да бъде видян от следния линк: https://webgate.ec.europa.eu/rasff-window/portal/index.cfm?event=searchResultList&orderby=notif_date&orderDir=desc

Как се реагирали компетентните нашенски органи, в случая Агенцията по храните, на тези предупреждения. Ако се прегледат новините (http://www.babh.government.bg/bg/news&page=1.html) на интернет страницата на ведомството се вижда, че нито едно от предупрежденията на RASFF не е било оповестено официално. Накратко казано, от БАБХ са прикрили от обществеността информацията за наличието на опасни за здравето на хората храни. Няколко от тези случаи са особенно сериозни. Такива са например внесените от Италия салами заразени с патогенната бактерия Listeria monocytogenes. В тези месни продукти е измерене контаминация от патогена в количество 310 пъти превишаващо стандарта! За консуматорите на тези салами съществува висок риск от тежки хранителни отрявания с евентуални усложнения.

            Вече предугаждам как от Агенцията по храните ще донесат вода от десет кладеница с цел да омаловажат предупрежденията на RASFF. Ще кажат, че точно отровната партида не е засечена, европейците са сгрешили, или пък в най-лошия случай ще се похвалят, че много бързо са конфискували опасните храни и са решили да не безпокоят напразно хората. С една дума – оправдания винаги ще се намерят. Дали да им вярваме? Ами от същата агенция всеки ден ни заливат с информация за храни без етикети и с неясен произход. Как тогава можем да бъдем сигурни, че ветеринарите са способни да открият точно определен продукт в този хаос.

Правилната политика е хората, или поне работещите в сферата, да бъдат уведомявани за тези опасни храни, затова съществува и системата за бързо оповестяване на ЕК. Вместо това в БАБХ са избрали философията на укриване на информацията. За една година съществуване тази институция натрупа солиден опит в дезинформацията (за повече виж предходните публикации). Поне при мен се натрапва чуството, че Агенцията по храните по-скоро се грижи за замазване на проблемите в сектора. Масовите хранителни натрявания през това лято показаха колко скъпо може да ни излезе това. Какво ли още трябва да стане за да се сети някой в правителтвото, че 3000 държавни чиновника не си вършат работата?